Зефирът (Althaea officinalis L.) отдавна се използва в народната медицина. Зефирният сироп се използва предимно в случай на инфекции на горните дихателни пътища. Зефирът се използва и при проблеми, свързани с храносмилателния тракт и кожни възпаления. Какви други са показанията за използване на блат? Какви свойства притежава? И кой не бива да посегне към тази билка?
Зефир (Althaea officinalis L.) виждаме най-често в преработен вид, като сироп от блат. Междувременно е многогодишно растение, принадлежащо към семейство слез (Malvaceae). блатът има доста силно стъбло, нагънати листа и нежни и най-често бледорозови цветя. Произхожда от Средиземно море, но в момента, благодарение на свойствата си за укрепване на здравето, се отглежда широко не само в Европа, но в Северна Америка или Мала Азия. Растението може да достигне височина от един и половина метра, цъфти през юли и август и се е аклиматизирало добре както в умерен, така и в по-топъл климат.
Най-ценната част от блат, поради лечебните си свойства, е коренът, който съдържа най-много слузни вещества. Но блатът е и богат източник на напр. пектин (имат положителен ефект върху храносмилателната система), бетаин (има овлажняващ и антибактериален ефект), минерални соли (цинк, селен, калций, фосфор, желязо), но също и нишесте, аминокиселини, флавоноиди, органични киселини и кумарини.
Зефир: защитава и успокоява
Най-честата употреба на блат е при инфекции на горните дихателни пътища. Препоръчва се при всякакви фарингити, ларингити и възпаления на гласните струни, като алтернатива при ангина и инфекции със суха, изтощителна кашлица и бронхиален секрет. Съдържащите се в блата лигавици имат защитен и покривен ефект, успокояват дразненето. Те блокират действието на рецепторите за кашлица и в същото време улесняват отхрачването. Благодарение на своите свойства, блатът има и страхотен ефект върху храносмилателната система. Защитният му ефект действа добре в случай на увреждане на лигавицата в хранопровода, гастрит, свръхкиселинност, киселини в стомаха, проблеми с дванадесетопръстника, защото блатът покрива стомашно-чревните мембрани със защитна слуз. Освен това подобрява храносмилането. Прахообразният корен на растението (за предпочитане една супена лъжица, смесена с половин чаша преварена вода) може да се използва и при чревни проблеми, особено запек, защото подобрява чревната перисталтика и регулира движението на червата.
Зефир върху кожни лезии
Лечебният блат се използва и външно при възпаление на кожата. Първо, пригответе запарката, която представлява една супена лъжица суха билка, залейте с чаша вряща вода и оставете, покрито, за половин час. Така приготвеният препарат може да се използва за приготвяне на топли компреси, които се използват за измиване на всякакви кожни раздразнения, трудно зарастващи рани, както и язви, абсцеси, циреи или рани. Зефирът не само успокоява раздразненията, но има и антисептични и противовъзпалителни свойства. Запарката може да се използва и за т.нар седене в случай на цистит и проблеми с често уриниране.
Как да приготвим блат?
Зефир може да се закупи под формата на сироп, таблетки за смучене, а също и под формата на сух корен. При възпаление на горните дихателни пътища или проблеми с храносмилателната система, най-честият метод за приготвяне е да се излее една чаена лъжичка от продукта в една чаша хладка вода. Трябва да се остави да кисне поне час, след това да се вари, отцеди и охлади. Пийте по една чаша два или три пъти на ден.
Зефир: противопоказания
Няма основни противопоказания за употребата на блат, тъй като той се понася добре и не предизвиква алергични реакции. Въпреки това, без консултация с педиатър, не трябва да се използва при деца под 6-годишна възраст. Също така не се препоръчва за бременни и кърмещи жени. Трябва също така да се помни, че когато се използва продължително време, слузта, съдържаща се в блат, може да попречи на усвояването на витамини и минерали, както и на някои лекарства.
