Вторник, 15 април 2014 г. - Децата, станали жертва на насилие и насилие в семейството, показват промени в мозъка, подобни на тези на войници, изложени на бой, разкрива разследване.
Учени от Лондонския университет извършиха сканиране на мозъка на деца, изложени на насилие в домовете си.
Те открили, че мозъкът им показва по-голяма активност в две области на мозъка, свързани с откриване на заплаха и тревожни разстройства.
Те са същите ефекти, наблюдавани в мозъка на войници, изложени на жестоки бойни ситуации, казват изследователите в списанието Current Biology.
Според учените това е първото разследване, което показва с fMRI изображения (функционално магнитно резонансно изображение) влиянието, което физическата злоупотреба и домашното насилие оказват върху децата.
„Засега започваме да разбираме как злоупотребата с деца влияе върху функциите на емоционалните системи на мозъка“, казва д-р Иймън Маккрори, който ръководи изследването.
„Това изследване е важно, защото ни предлага първите улики за това как регионите в мозъка на детето се адаптират към ранното преживяване на злоупотреба у дома“, добавя той.
В проучването са участвали 43 деца със средна възраст 12 години. Двадесет от тях са били жертви на семейно насилие, документирани в архивите на социалните служби в Лондон.
Останалите 23 деца не са преживели насилие или насилие в домовете си.
Както обяснява д-р Маккрори, всички изследвани деца са били здрави и нито едно не е показало симптоми на някакъв проблем с психичното здраве.
Децата бяха подложени на fMRI сканиране на мозъка, докато им бяха показани изображения на мъжки и женски лица с изрази на тъга, спокойствие и гняв.
„Това изследване е важно, защото ни дава първите улики за това как регионите в мозъка на детето се адаптират към ранното преживяване на злоупотреба у дома“ (д-р Иймън Маккрори).
Децата трябваше да отговарят само дали лицето е мъжко или женско, така че обработката на емоцията, която представляват, да е случайна.
Резултатите показват, че мозъците на деца, изложени на домашно насилие, са по-активни в предната инсула и амигдалата, когато реагират на гневни лица.
Тези два региона на мозъка, обясняват изследователите, са били свързани с тревожни разстройства и откриване на заплаха.
Което предполага, че мозъците на очукани деца, както при войниците, изложени на бой, се адаптират, за да бъдат „свръх-бдителни“ към всеки признак на опасност в заобикалящата ги среда.
Според изследователите изглежда, че тази мозъчна адаптация не причинява трайни увреждания на мозъка на децата, но би могла да обясни защо малтретираните деца са изложени на по-голям риск от развитие на тревожни проблеми по-късно в живота.
Учените смятат, че въпреки че тази мозъчна адаптация е краткосрочна, тя може да увеличи уязвимостта на тези хора да развият проблеми в психичното здраве в бъдеще, особено тревожни разстройства.
"Това, което показахме, е, че излагането на насилие в семейството е свързано с промяна на мозъчните функции", казва д-р Маккрори.
"И тези промени могат да представляват основен неврален рисков фактор. Ние вярваме, че тези промени могат да бъдат адаптивни за детето в краткосрочен план, но могат да увеличат дългосрочния им риск."
Ученият добавя, че „тези резултати показват важността да се вземе сериозно въздействието на дете, живеещо в семейство, характеризиращо се с насилие“.
"Дори това дете да не проявява явни признаци на тревожност или депресия, изглежда, че тези преживявания имат измерим ефект на нервно ниво", добавя ученият.
Източник:
Тагове:
Красота Wellness Регенерация
Учени от Лондонския университет извършиха сканиране на мозъка на деца, изложени на насилие в домовете си.
Те открили, че мозъкът им показва по-голяма активност в две области на мозъка, свързани с откриване на заплаха и тревожни разстройства.
Те са същите ефекти, наблюдавани в мозъка на войници, изложени на жестоки бойни ситуации, казват изследователите в списанието Current Biology.
Според учените това е първото разследване, което показва с fMRI изображения (функционално магнитно резонансно изображение) влиянието, което физическата злоупотреба и домашното насилие оказват върху децата.
„Засега започваме да разбираме как злоупотребата с деца влияе върху функциите на емоционалните системи на мозъка“, казва д-р Иймън Маккрори, който ръководи изследването.
„Това изследване е важно, защото ни предлага първите улики за това как регионите в мозъка на детето се адаптират към ранното преживяване на злоупотреба у дома“, добавя той.
В проучването са участвали 43 деца със средна възраст 12 години. Двадесет от тях са били жертви на семейно насилие, документирани в архивите на социалните служби в Лондон.
Останалите 23 деца не са преживели насилие или насилие в домовете си.
Както обяснява д-р Маккрори, всички изследвани деца са били здрави и нито едно не е показало симптоми на някакъв проблем с психичното здраве.
"Hyperalert"
Децата бяха подложени на fMRI сканиране на мозъка, докато им бяха показани изображения на мъжки и женски лица с изрази на тъга, спокойствие и гняв.
„Това изследване е важно, защото ни дава първите улики за това как регионите в мозъка на детето се адаптират към ранното преживяване на злоупотреба у дома“ (д-р Иймън Маккрори).
Децата трябваше да отговарят само дали лицето е мъжко или женско, така че обработката на емоцията, която представляват, да е случайна.
Резултатите показват, че мозъците на деца, изложени на домашно насилие, са по-активни в предната инсула и амигдалата, когато реагират на гневни лица.
Тези два региона на мозъка, обясняват изследователите, са били свързани с тревожни разстройства и откриване на заплаха.
Което предполага, че мозъците на очукани деца, както при войниците, изложени на бой, се адаптират, за да бъдат „свръх-бдителни“ към всеки признак на опасност в заобикалящата ги среда.
Според изследователите изглежда, че тази мозъчна адаптация не причинява трайни увреждания на мозъка на децата, но би могла да обясни защо малтретираните деца са изложени на по-голям риск от развитие на тревожни проблеми по-късно в живота.
Учените смятат, че въпреки че тази мозъчна адаптация е краткосрочна, тя може да увеличи уязвимостта на тези хора да развият проблеми в психичното здраве в бъдеще, особено тревожни разстройства.
"Това, което показахме, е, че излагането на насилие в семейството е свързано с промяна на мозъчните функции", казва д-р Маккрори.
"И тези промени могат да представляват основен неврален рисков фактор. Ние вярваме, че тези промени могат да бъдат адаптивни за детето в краткосрочен план, но могат да увеличат дългосрочния им риск."
Ученият добавя, че „тези резултати показват важността да се вземе сериозно въздействието на дете, живеещо в семейство, характеризиращо се с насилие“.
"Дори това дете да не проявява явни признаци на тревожност или депресия, изглежда, че тези преживявания имат измерим ефект на нервно ниво", добавя ученият.
Източник:
