Как трябва да изглежда връзката ЛЕКАР-ПАЦИЕНТ

Човекът е цял. Тялото не може да бъде излекувано без да се вземе предвид психиката. Въпреки това много лекари все още пренебрегват този факт. Агнешка Голашевска говори за пациентите, техните очаквания и нужди, както и отношенията пациент-лекар с психолога Агата Витиковска.

Напоследък се говори много за ролята на взаимоотношенията лекар-пациент в процеса на лечение. Защо тогава има толкова много пренебрежение вместо уважение и съпричастност?

Ситуацията е сложна. От една страна, имаме работа с вкостенени институции и техните работни стандарти, които не са в крак с промените в подхода към пациента. От друга страна, лошото финансово състояние на здравната служба - лекарите, борейки се за оцеляването на своите съоръжения, спират да обръщат внимание на качеството на живот на пациента (т.е. степента на задоволяване на важни за него нужди), се чувстват леко освободени от добрите ежедневни стандарти. Крайният ефект от този подход е загубата на пациента в системата.

И така, какво трябва да направим, за да накараме лекарите да видят пациента, а не само неговото заболяване?

Вярно е, че психологията е включена в програмата за медицински изследвания от години, но е необходимо да се промени учебната програма и да се увеличи броят на часовете. Например лекарите трябва да бъдат научени как психиката влияе върху ежедневното функциониране на човек, как да говорим с болни и т.н. Всъщност всички ние просто се учим да оценяваме влиянието на психиката върху качеството на живот. Това, което чувстваме, може едновременно да повиши качеството ни на живот, да подобри ежедневното функциониране, но може да има и разрушителен ефект.

Всички знаем, че психиката е важна в лечебния процес. И така, защо свършва само с теория?

Лекарите не знаят как да говорят с пациента. Те също така не са наясно с ролята на отношението им към пациента в процеса на лечение. Доста често съм чувал от лекари, че те не са терапевти. И въпреки това човекът е цял. Тялото не може да бъде излекувано без да се вземе предвид психиката.

От какво идва?

Естествената склонност на всеки е да бяга от трудните за нас емоции (страх, безпокойство, гняв). Друг пациент със страха си кара лекаря да предпочете да млъкне, да влезе в процедури, стандартни въпроси, така че пациентът да не разкрива емоциите си, например той плаче. Защото какво да правим с него тогава, как да реагираме.

Прекалени ли са очакванията ни, че лекар ще ни възприеме като човек?

Време е да разсеем един от митовете. Повечето от нас не очакват лекар да го подкрепи емоционално. Следователно лекарят не трябва да играе ролята на терапевт. Често са достатъчни само уважение и състрадание, т.е.разбиране, че болният се страхува, приема го и не бяга. Незначителни елементи - напр. Ръкостискане, казване на добро утро с усмивка, питане как се чувства някой и слушане на отговора, като гледа пациента, вместо да изписва документи. Понякога такава малка промяна носи много значително подобрение в отношенията между лекар и пациент.

Пациент в здравната система - кой всъщност е той? Субект или натрапник?

Често нашата здравна служба все още третира масово пациентите, само като случаи. Обличането на пациента с пижама допринася за това, което допълнително го дехуманизира. Това създава допълнителни отрицателни условия за болестния процес, който сам по себе си е стресиращ. И все пак болестта е като стерилна почва. За да расте нещо, трябва да го подкрепим. Следователно грижата за психическото ви състояние е вид тор. Разбира се, нищо няма да порасне от самото оплождане, трябва да посеете нещо (в този случай дайте лекарството), но можем да създадем условия лекарството да действа по-бързо и по-добре.

Какви могат да бъдат ефектите от добрите взаимоотношения между лекаря и пациента?

Отношението на лекаря към пациента - което мнозина не знаят или помнят - влияе върху това дали пациентът ще иска да продължи лечението си или пациентът ще остане уплашен и обезсърчен. Имайки доверие в лекаря, пациентът изпитва много по-малко безпокойство. Това подобрява психофизическото му състояние. Лекува се по-лесно. Също така е по-лесно семейството да се грижи за болен човек, който е в по-добро емоционално състояние (по-малко страх, надежди и по-малко вяра). В крайна сметка ролята на семейството в терапевтичния процес е огромна. Така веригата от положителни елементи нараства и първото й звено са добрите взаимоотношения лекар-пациент.

Клиничните психолози се появяват в лечебни екипи от няколко години. Това обаче все още не е норма. Защо?

Първо, няма работа. Но не само. И все пак много лекари не виждат необходимостта от подобно сътрудничество, не се отнасят към психолозите като пълноправни членове на екипа. Всъщност и двете страни, т.е. и лекарите, и психолозите, просто се учат да си сътрудничат. Необходими са не само организационни промени, но и психически промени. Само подходящо образован студент като лекар ще почувства необходимостта да добави психолог към екипа и накрая да го принуди да го наеме. Пътят е дълъг, но положителните промени бавно стават видими. Така че нека се надяваме, че изискванията към лекарите в крайна сметка ще ги принудят да развият определени навици и те ще станат по-отворени за пациента.

Изследователски проект - моля, опишете го с няколко думи. И защо бяха избрани пациенти с невроендокринни тумори (NET)?

Може би от края. Хората с NET тумори са специфични пациенти, а именно времето за оцеляване при това заболяване е доста дълго. Това позволява по-продължително наблюдение. Освен това досега, не само в Полша, но и в света, такива пациенти не са били изследвани по отношение на качеството им на живот. Целта на програмата, която предстои да започне, е да изследва как изглежда качеството им на живот, как се променя в хода на заболяването и накрая дали качеството на живот зависи от определени психологически характеристики: темперамент и стратегии за справяне. Психичната растителност е нещо фатално за тези пациенти, невъзможно е да се живее с постоянно осветено червено копче, защото ще изгори. Трябва да получим първите резултати през следващото лято.