Сряда, 13 март 2013 г. - Учените откриват биомаркер, който може да показва нарушения в невроразвитието поради тази причина.
Плацентата на бозайниците е много повече от филтър, чрез който хранителни вещества и кислород се предават от майката към плода. Според проучване на група изследователи от Училището по ветеринарна медицина на Университета в Пенсилвания (САЩ), ако майката страда от стрес по време на бременност, плацентата пренася опита си на плода чрез промяна на нивата на протеин Той влияе различно на развиващите се мозъци на мъжко и женско потомство.
Тези открития предполагат, че майчинският стрес може да бъде свързан със заболявания, свързани с развитието на невроните, като аутизъм и шизофрения, които засягат мъжете по-често или по-тежко от жените, съобщава Trends 21.
„Почти всичко, което една жена преживява по време на бременност, взаимодейства с плацентата и се предава на плода“, казва Трейси Л. Бейл, водеща авторка на изследването и професор от Университета в Пенсилвания в изявление от центъра.
„Сега открихме маркер, който изглежда сочи към плода, че майка му е претърпяла стрес“, добавя Бейл.
Публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), настоящото проучване се основава на предишна работа на изследователката и нейните сътрудници, в която е установено, че женските мишки, изложени на стрес по време на бременност, са родили мъже, чиито Стресовата реакция се бе засилила.
Допълнителни изследвания показват, че този ефект се разпростира и към второто поколение: потомството на тези мъжки мишки също развива анормална реакция на стрес.
От друга страна, проучвания, проведени с хора от други учени, показват, че мъжете, родени от жени, изпитващи стрес в първия триместър на бременността, имат по-висок риск от развитие на шизофрения.
Екипът от Университета в Пенсилвания се надяваше да намери биомаркер (мерки на молекулярно, биохимично или клетъчно ниво, които показват биологично състояние), което може да отчете тези промени и рисковите фактори, свързани с тях.
За да сигнализират ефективно за майчиния стрес, изследователите смятат, че споменатият биомаркер трябва да показва различия в неговата експресия при потомство от мъжки и женски пол и че той също трябва да бъде различен между майките, които са подложени на стрес и без стрес. Учените също искаха да намерят маркер, който да се държи по подобен начин при хората.
Техният анализ се фокусира върху група женски мишки, подложени на умерен стрес, получени от ситуации като непознати шумове, през първата седмица от бременността, период от време, еквивалентен на първия триместър от бременността при човека. Друга група бременни мишки не беше изложена на никакъв стрес.
При преглед на плацентите на женските от първата група се откроява ген, който отговаря на критериите, установени преди това от изследователите: OGT гена, свързан с Х хромозомата, която кодира ензима ON-ацетилглюкозамин трансфераза (OGT).
Плацентите на мъжкото потомство имат по-ниски нива на OGT от тези на женското потомство, а всички плаценти на стресираните майки имат по-ниски нива от плацентите на техните стрес връстници.
Освен това, при сравняване на жени с нормални нива на плацентарен OGT с жени, които са били манипулирани да имат само половината от OGT, са наблюдавани промени в повече от 370 гена в развиващия се хипоталамус на потомството на последните.
Известно е, че много от тези гени участват в използването на енергия, в регулирането на протеините и в образуването на синапси, функции, които са всички критични за неврологичното развитие.
И накрая, Бейл и неговият екип намериха обещаващи доказателства, че тези резултати могат да бъдат прехвърлени на хора, от анализа на изхвърлените човешки плаценти след раждането на мъжки бебета.
В тези случаи никаква информация за идентификация не може да бъде свързана с тъканта, но беше установено, че отстрани на плацентата на мъжкия плод (XY) експресията на OGT е намалена в сравнение с майчината страна (XX ), подобно на наблюдаваното в плацентата на мишки.
Заедно тези резултати предполагат, че ензимът OGT би могъл да действа като защитник на мозъка по време на бременност, но че мъжете биха имали по-ниски количества от него, което увеличава риска от анормално неврологично развитие, ако майката страда от стрес по време на бременността.
Ако статусът на ензима OGT като биомаркер на излагане на пренатален стрес и по-висок риск от проблеми с неврологичното развитие са потвърдени при хората, това може да помогне за ранното откриване на уязвимите хора.
„Искаме да можем да прогнозираме честотата на невроразвиващите се заболявания“, обяснява Бейл. „Ако имаме маркер, който показва експозицията, можем да обединим тези данни с това, което вече знаем за генетичните профили, които предразполагат хората към тези състояния, и да следим внимателно децата с повишен риск“, заключава той.
Източник:
Тагове:
Новини Регенерация Психология
Плацентата на бозайниците е много повече от филтър, чрез който хранителни вещества и кислород се предават от майката към плода. Според проучване на група изследователи от Училището по ветеринарна медицина на Университета в Пенсилвания (САЩ), ако майката страда от стрес по време на бременност, плацентата пренася опита си на плода чрез промяна на нивата на протеин Той влияе различно на развиващите се мозъци на мъжко и женско потомство.
Тези открития предполагат, че майчинският стрес може да бъде свързан със заболявания, свързани с развитието на невроните, като аутизъм и шизофрения, които засягат мъжете по-често или по-тежко от жените, съобщава Trends 21.
„Почти всичко, което една жена преживява по време на бременност, взаимодейства с плацентата и се предава на плода“, казва Трейси Л. Бейл, водеща авторка на изследването и професор от Университета в Пенсилвания в изявление от центъра.
„Сега открихме маркер, който изглежда сочи към плода, че майка му е претърпяла стрес“, добавя Бейл.
Стрес и шизофрения
Публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), настоящото проучване се основава на предишна работа на изследователката и нейните сътрудници, в която е установено, че женските мишки, изложени на стрес по време на бременност, са родили мъже, чиито Стресовата реакция се бе засилила.
Допълнителни изследвания показват, че този ефект се разпростира и към второто поколение: потомството на тези мъжки мишки също развива анормална реакция на стрес.
От друга страна, проучвания, проведени с хора от други учени, показват, че мъжете, родени от жени, изпитващи стрес в първия триместър на бременността, имат по-висок риск от развитие на шизофрения.
В търсене на биомаркер
Екипът от Университета в Пенсилвания се надяваше да намери биомаркер (мерки на молекулярно, биохимично или клетъчно ниво, които показват биологично състояние), което може да отчете тези промени и рисковите фактори, свързани с тях.
За да сигнализират ефективно за майчиния стрес, изследователите смятат, че споменатият биомаркер трябва да показва различия в неговата експресия при потомство от мъжки и женски пол и че той също трябва да бъде различен между майките, които са подложени на стрес и без стрес. Учените също искаха да намерят маркер, който да се държи по подобен начин при хората.
Техният анализ се фокусира върху група женски мишки, подложени на умерен стрес, получени от ситуации като непознати шумове, през първата седмица от бременността, период от време, еквивалентен на първия триместър от бременността при човека. Друга група бременни мишки не беше изложена на никакъв стрес.
При преглед на плацентите на женските от първата група се откроява ген, който отговаря на критериите, установени преди това от изследователите: OGT гена, свързан с Х хромозомата, която кодира ензима ON-ацетилглюкозамин трансфераза (OGT).
Получени резултати
Плацентите на мъжкото потомство имат по-ниски нива на OGT от тези на женското потомство, а всички плаценти на стресираните майки имат по-ниски нива от плацентите на техните стрес връстници.
Освен това, при сравняване на жени с нормални нива на плацентарен OGT с жени, които са били манипулирани да имат само половината от OGT, са наблюдавани промени в повече от 370 гена в развиващия се хипоталамус на потомството на последните.
Известно е, че много от тези гени участват в използването на енергия, в регулирането на протеините и в образуването на синапси, функции, които са всички критични за неврологичното развитие.
И накрая, Бейл и неговият екип намериха обещаващи доказателства, че тези резултати могат да бъдат прехвърлени на хора, от анализа на изхвърлените човешки плаценти след раждането на мъжки бебета.
Какво се случва в човешката плацента
В тези случаи никаква информация за идентификация не може да бъде свързана с тъканта, но беше установено, че отстрани на плацентата на мъжкия плод (XY) експресията на OGT е намалена в сравнение с майчината страна (XX ), подобно на наблюдаваното в плацентата на мишки.
Заедно тези резултати предполагат, че ензимът OGT би могъл да действа като защитник на мозъка по време на бременност, но че мъжете биха имали по-ниски количества от него, което увеличава риска от анормално неврологично развитие, ако майката страда от стрес по време на бременността.
Ако статусът на ензима OGT като биомаркер на излагане на пренатален стрес и по-висок риск от проблеми с неврологичното развитие са потвърдени при хората, това може да помогне за ранното откриване на уязвимите хора.
„Искаме да можем да прогнозираме честотата на невроразвиващите се заболявания“, обяснява Бейл. „Ако имаме маркер, който показва експозицията, можем да обединим тези данни с това, което вече знаем за генетичните профили, които предразполагат хората към тези състояния, и да следим внимателно децата с повишен риск“, заключава той.
Източник:
-z-duych-komrek-b-(dlbcl).jpg)
