дефиниция
Синдромът на Аспергер (SA) е част от проблемите с аутизма на детето и засяга 600 000 души по целия свят. Това е вид аутизъм, наречен високо ниво и е придружен от неврологични нарушения, които засягат мозъка. Той е до пет пъти по-често при момчета, отколкото при момичета. Синдромът на Аспергер се характеризира с проблеми с комуникацията и социалната интеграция. Тази форма на аутизъм се различава от другите разновидности на аутизма, чрез които когнитивното развитие се запазва в световен мащаб.
симптоми
Хората със синдром на Аспергер имат редица забележителни качества. Те са:
- много умен;
- перфекционисти;
- те обръщат голямо внимание на детайлите;
- притежават важни аналитични умения;
- Те са надарени с изключителна логика и памет.
Напротив, жертвите на СА имат проблеми с координацията на движенията си (те са твърди и тромави) и с управлението на пространството и времето. Те не са в състояние да установят отношения, но въпреки това се изразяват нормално. Те също имат много стереотипно поведение и са много фокусирани върху няколко интереса или дейности.
диагноза
Диагнозата на синдрома на Аспергер не е лесна. Всъщност много от наблюдаваните симптоми могат да предполагат други психиатрични разстройства като аутизъм или шизофрения. Диагнозата се основава на поредица от аргументи и най-вече се прави чрез дългосрочно проследяване на детето, проследяване на развитието на неговите симптоми и поведение.
лечение
Както всички аутистични разстройства, синдромът на Аспергер не се лекува. Важно е обаче да се постави ранна диагноза, за да могат родителите да се адаптират към поведението на детето. Детето трябва да бъде успокоено, да ограничава шума и да избягва прекомерния социален контакт, да благоприятства образованието и училището си и да привилегирова изучаването на социални умения.
предотвратяване
Не е възможно да се предотврати синдромът на Аспергер, на първо място, защото точният му произход днес не е известен. От друга страна, изглежда, че има генетичен произход и следователно е невъзможно да се контролира. Изглежда, че генетичният произход е най-вероятният и включва множество гени, които взаимодействат с околната среда. на околната среда.
