Предстои ни цунами от мозъчни заболявания и ние се опитваме да не го забелязваме. Ако не въведем системни промени в неврологията бързо, ще имаме катастрофа след 10-15 години - апелираха експерти по време на Конгреса на здравните предизвикателства, който се проведе в Катовице. Полското неврологично общество обръща внимание на проблемите на полската неврология от няколко месеца, като посочва, че най-сериозните са: недостиг на персонал, лоша оценка на медицинските процедури и лекарствени програми, липса на болнични легла и ограничен достъп на пациентите до съвременни терапии. Неврологията е една от областите, която се занимава до голяма степен със заболявания на старостта. Поради застаряващото общество броят на пациентите с мозъчни заболявания ще се увеличи. Препоръката на Европейската комисия гласи, че системите за здравеопазване трябва да се фокусират върху 3 области на здравеопазването: онкология, кардиология и мозъчни заболявания (неврология и психиатрия). Подготвена ли е Полша за нови предизвикателства?
Неврологията е динамично развиваща се област на медицината, която предлага много модерни методи за диагностика и лечение. Засяга предимно възрастни хора, които страдат от болестта на Паркинсон, болестта на Алцхаймер или инсулт. Въпреки това, някои медицински състояния (напр. Множествена склероза, епилепсия, мигрена) се диагностицират при по-млади пациенти. Броят на възрастните хора бързо нараства, а оттам и повишената честота на неврологични заболявания.
- Трябва да сме подготвени за предизвикателството на застаряващото общество и по-голям брой пациенти с неврологични заболявания и аз не виждам този препарат. Настоящото правителство декларира, че кардиологията и онкологията ще бъдат приоритет за него. Междувременно разходите, свързани с лечението на мозъчни заболявания, са по-големи от разходите за кардиология, онкология и диабетология, взети заедно. В момента в света има 6,2 милиона пациенти с болестта на Паркинсон, до 2040 г. ще има два пъти повече - 12 милиона. Подобно е и при други болестни образувания. Това означава значително увеличаване на необходимостта от неврологична помощ. Ако днес не направим нищо за тази специализация, ситуацията ще се влоши и след десетина години ще имаме огромен проблем, може би невъзможен за бърз ремонт, причинен от недостиг на персонал и лошо финансиране. И последицата от бездействието ще бъдат пациентите! - каза проф. д-р хаб. н. мед. Ярослав Славек, президент на Полското неврологично общество по време на конгреса в Катовице.
Както подчерта проф. д-р хаб. н. мед. Конрад Рейдак, новоизбраният президент на Полското неврологично общество, нивото на знания и образование в Полша не се различава от другите европейски страни. Имаме страхотни специалисти и много напредък, участваме в големи проекти, в клинични изпитвания, за които се набират много полски пациенти. Проблемът започва с въвеждането на нови лечения или медицински технологии, тъй като няма достатъчно финансови ресурси за това. Според експерта е необходим диалог между платеца и неврологичната общност, за да се разработят най-ефективните решения.
Едно от предложенията за по-добра организация на неврологичните грижи е въвеждането на насочване към центрове и координация на грижите за пациентите. „Трябва да маркираме мрежа от центрове за ранна диагностика и центрове за върхови постижения в неврологията. Трябва да се координира грижата, така че личният лекар да знае къде да насочи пациента, когато подозира неврологично заболяване. Ние също трябва да дефинираме референтност, да дефинираме роли и да назначим подходящо финансиране на тези роли. Струва си да започнете да оценявате здравните звена през призмата на изпълняващи роли в системата и да им предоставяте адекватни финансови ресурси. Добре организираните здравни системи са тези, които включват най-квалифицирания персонал само в най-сложния елемент на терапевтичния процес - каза д-р Małgorzata Gałązka-Sobotka, директор на Института по управление на здравеопазването в Университета Лазарски. Както подчерта проф. Ярослав Славек, липсата на референтност означава, че в момента има ситуации, при които пациент с една болест посещава три различни болници. Във всеки от тях се извършват едни и същи изследвания, например ядрено-магнитен резонанс или лабораторни изследвания и тази процедура се отчита навсякъде.
Парите се харчат 3 пъти, докато биха могли да бъдат похарчени веднъж в референтен център за лечение на дадено състояние. - За наблюдение на лекарствени програми често се предписват ненужни тестове, само за да се повишат разходите за процедурата. Пациент с инсулт трябва да остане в болницата 8 дни, въпреки факта, че е диагностициран след 3 дни, в противен случай не може да се отчете целият престой. Всичко това кара системата да се заключва и да се образуват опашки - добави проф. Ярослав Славек.
Дори и най-добре проектираната система за интегрирана грижа няма да работи, ако няма специалисти, които ще могат да изпълнят нейните предположения. Недостигът на персонал е един от най-големите проблеми, с които неврологията се бори от няколко години. Полското неврологично общество се опитва да популяризира тази област сред студентите по медицина, но са необходими и системни промени за решаването на този проблем. - Имаме кадрова криза - младите хора със специализация не искат да работят в болници, защото това е много тежка работа, често с много тежък пациент. По-лесно е да се намери работа в частни клиники, защото там работата е по-лека и заплатата е по-висока.
Но всичко не може да се лекува амбулаторно. Силно специализирани процедури ще останат в болниците и трябва да има кой да ги извърши. Необходимо е да се създаде система от стимули и да се разнообрази по отношение на финансирането работата в болницата и работата в клиниката - подчерта проф. Ярослав Славек. Броят на резиденциите, разпределени за неврология, остава отделен въпрос. - Те са твърде малко, за да отговорят на настоящите нужди, камо ли да се подготвят за предизвикателствата на застаряващото общество - заключи проф. Конрад Рейдак.
Експертите обърнаха внимание и на проблемите на пациентите с достъп до съвременни терапии. Пример е лечението на инсулти с механична тромбектомия. Пилотната програма предполага използването на този метод само в 7 центъра в цяла Полша, въпреки факта, че опит и готовност са докладвани от над 20 центъра. - В Полша има големи площи без достъп до този метод, който не е експериментален метод, а признат метод за лечение. Това означава, че пациентите са лишени от възможността за бърза намеса в случай на инсулт, а както знаем, времето играе ключова роля при това заболяване - каза проф. Ярослав Славек. - Във воеводството Силезко има 4 милиона жители. Като провинциален консултант препоръчах 3 центъра, които могат да бъдат включени в пилотния проект. В крайна сметка беше включен само един - добави dr hab. н. мед. Анета Ласек-Бал, воеводски консултант по неврология в Силезия.
Ограниченият достъп до съвременни терапии също е резултат от лошо финансиране на програми за наркотици. В момента Националната здравна каса плаща практически само за лекарството, като не възнаграждава правилно самата услуга, което включва квалификация за програмата, провеждане на необходимите тестове и администриране на лекарството. Това кара болниците да не желаят да прилагат програми за наркотици.
Експертите се съгласиха, че може да се намери решение, което да помогне за решаването на проблемите на полската неврология, но не може да се направи без диалог между двете страни - околната среда и лицата, вземащи решения. - Необходим е диалог за организиране на диагностиката и лечението на неврологични заболявания и за разработване на ефективни решения. Цялата неврологична общност призовава за този диалог. Готови сме да говорим, да търсим най-добрите пътища и да работим върху ефективни решения - така че полският пациент да получи най-добрата, подходяща помощ - обобщи проф. Ярослав Славек.
