Биомезотерапията е пробивен метод, който помага в борбата срещу целулита. Неговото предимство е използването на хомеопатични препарати за инжектиране в болни области. Биомезотерапията прави кожата по-стегната и по-добра.
Целулитът атакува както слаби, така и хора с наднормено тегло. Засяга над осемдесет процента от жените в развитите страни. Причините за формирането му са много: от генетични, през нарушения на кръвообращението, хормонални проблеми, заседнал начин на живот, хранителни грешки, злоупотреба с наркотици, до лошо психо-емоционално състояние.
Целулит в хомотоксикологията
Биомезотерапията е пробивен метод, който се бори с целулита. Състои се от директно инжектиране на подходящи лекарствени вещества с подходяща концентрация и състав в засегнатите области. В мястото се инжектира малко количество препарат. Традиционната мезотерапия използва специални "коктейли", съдържащи витамини, аминокиселини, олигоелементи, хиалуронова киселина, полимлечна киселина, силиций, ензими и тъканни екстракти. Тяхната задача е да допълват съставките, които се произвеждат все по-малко с процеса на стареене на кожата. От друга страна, в биомезотерапията се използват антихомотоксични лекарства, съдържащи съставки от естествен произход, които стимулират тъканите. Биомезотерапията позволява стягане на тъканите, придобиване на по-млад вид и по-добро напрежение на кожата. Те активират клетъчните и ензимните функции и стимулират синтеза на протеогликани, колагенови влакна и еластин.
Хомотоксикологията прави разлика между четири вида целулит:
1.Целулитът се среща при жени със силно изграждане, чиито килограми се "разпределят" по еднакъв начин. Тук преобладава отокният елемент, има силно задържане на течност в тъканите. Този вид целулит е резултат от бавен метаболизъм, той е дифузен, оточен, отпуснат, най-често се намира от вътрешната и външната страна на бедрата.
2. Целулитът се среща при високи, стройни, естествено елегантни жени с наднормено тегло. Целулитът и излишните телесни мазнини се намират в долната част на корема и горните бедра. Те имат тенденция към деминерализация, поради което кожата често е суха и се характеризира с нарушено хранене на тъканите. Съединителната тъкан поддържа баланс между колагеновите и еластиновите влакна. При този вид целулит преобладава фиброзно-папулозният елемент.
3. Целулит, открит при жени с правилно, атлетично тяло, добре замускулени. Те не са затлъстели, но здраво изградени, масивни. При тези жени целулитът е разположен от външната страна на ханша („кобури за пистолети“). Обикновено това е твърд вид целулит, с малко съединителнотъканна съставка и без задържане на излишна течност.
4. Целулит, открит при жени с други дефекти (страбизъм, зъбни дефекти, странично-задна кривина на гръбначния стълб и др.). Трудно е да се определят типичните места за образуване на целулит. Кожата е суха, често се образуват стрии. Основната причина за целулит при тези жени е очевидната циркулаторна недостатъчност (разширените вени обикновено са склонни към образуване в семейството) и структурата на съединителната тъкан, която има тенденция да се разтяга.
Биомезотерапевтични лечения в зависимост от вида на целулита
Хомеопатичните лекарства, използвани в биомезотерапията, се избират в зависимост от вида на целулита, а тяхното действие има широк спектър: регулиране на хормоналния баланс, активиране на кръвоносната система, стимулиране на лимфния дренаж и оксигениращите тъкани. Преди процедурата кожата на пациента се анестезира със специален крем, съдържащ лигнокаин. След това лекарят инжектира препарата с тънка игла и с помощта на подходящо устройство. Има и специални игли за биомезотерапия с дължина 4 мм. Биомезотерапията изисква поредица посещения в кабинета (първоначално 4 - 6 процедури, на всеки две или три седмици), но след няколко месеца ефектите са изненадващи. Също така се препоръчва да се въведе допълнително лечение, основаващо се на дренаж, което позволява на тялото да премахне излишните токсини, освободени благодарение на биомезотерапията. Ето защо пероралните лекарства се използват за подобряване на секреторните функции на засегнатия орган или система. Преди процедурата кожата на пациента се анестезира със специален крем, съдържащ лигнокаин. След това лекарят инжектира препарата с тънка игла и с помощта на подходящо устройство. Има и специални игли за биомезотерапия с дължина 4 мм. Биомезотерапията изисква поредица посещения в кабинета (първоначално 4 - 6 процедури, на всеки две или три седмици), но след няколко месеца ефектите са изненадващи. Също така се препоръчва да се въведе допълнително лечение, основаващо се на дренаж, което позволява на тялото да премахне излишните токсини, освободени благодарение на биомезотерапията. Ето защо пероралните лекарства се използват за подобряване на секреторните функции на засегнатия орган или система.
.jpg)
