Адхезивен арахноидит: причини, симптоми, лечение

Адхезивният арахноидит е хронично, рядко заболяване, което се развива бавно и симптомите са много неприятни. Какви са причините за лепкавия арахноидит и възможно ли е да се лекува?

Съдържание

1. Адхезивен арахноидит: причини
2. Бучкащ арахноидит: симптоми
3. Адхезивен арахноидит: изследвания
4. Бучлив арахноидит: диференциална диагноза
5. Адхезивен арахноидит: лечение

Адхезивният арахноидит е заболяване, което се основава на възпалителен процес в една от трите менинги - арахноидалната.

Той причинява увреждане на нервните корени и по-рядко на гръбначния мозък, което води до силна болка и нарушено усещане и движение на крайниците.

Името на болестта идва от едно от основните усложнения на арахноидита, което включва образуването на сраствания в субарахноидалното пространство в гръбначния канал на гръбначния стълб.

Има 3 вида лепкав арахноидит:

• разположен
• сегментирани
• разлята

Адхезивен арахноидит: причини

Адхезивният арахноидит е заболяване, причинено от външни фактори, които водят до инфекция и развитие на възпаление в нея. Често това е ятрогенно усложнение, т.е. неблагоприятна последица от лечението за пациента.

• Ятрогения (грешки, ятрогенни заболявания) в грижите за пациентите

В изключителни ситуации арахноидитът възниква след хирургични процедури на гръбначния мозък, след лумбална пункция (т.е. след събиране на цереброспиналната течност (CSF) за лабораторни изследвания), след директни механични наранявания и дори след приложение на лекарствени вещества, непрозрачност или кървене в канала гръбначен мозък.

Адхезивният арахноидит също може да бъде усложнение на вирусен, бактериален или туберкулозен менингит.

• Менингит: причини, симптоми, видове, лечение

Бучкащ арахноидит: симптоми

Адхезивният арахноидит е хронично заболяване, което се развива постепенно. Симптомите, съобщени от пациентите, са резултат от наличието на сраствания, т.е.нормални ленти на съединителната тъкан в субарахноидалното пространство, които оказват натиск върху корените на гръбначномозъчните нерви.

Те преминават през сензорните и двигателните влакна на нервите, поради което повечето пациенти изпитват прогресивен спад в неврологичните функции, сензорни и двигателни нарушения.

Най-обезпокоително за пациентите обаче е усещането за хронична, пареща болка с различна интензивност, най-често локализирана в лумбалната област на гръбначния стълб и долните крайници.

Те също често съобщават за изтръпване и изтръпване на краката, мускулна слабост и неконтролирани мускулни контракции.

С течение на времето и прогресирането на заболяването симптомите се влошават, което води до развитие на отпусната или спастична пареза на долните крайници в зависимост от локализацията на възпалението и срастванията на съединителната тъкан и вследствие на това до увреждане.

Адхезивен арахноидит: изследвания

За диагностициране и изключване на други заболявания на нервната система се използват различни образни методи, от които най-точният, неинвазивен и безболезнен метод е ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).

Ядрено-магнитен резонанс се извършва по желание на лекаря, най-често на лумбосакралния гръбначен стълб. За да се създаде изображение, се използва силно магнитно поле, поради което по време на прегледа пациентите не трябва да носят метални елементи, като бижута или часовници, или метални фрагменти вътре в тялото (напр. Пейсмейкъри).

След прилагане на специализирано контрастно вещество, гадолиний, пациентът се поставя в затворен тунел, в който се включва лъчението. Пациентът поддържа контакт с медицински персонал през цялото време благодарение на микрофоните.

Преди прегледа пациентът трябва да бъде информиран за неприятния, силен шум, произведен от машината, и да му предложи да носи слушалки за намаляване на шума. Тестът EMG, т.е. електромиографията, се използва за оценка на мащаба на увреждане на нервните корени и нервната функция в хода на лепкавия арахноидит.

Бучлив арахноидит: диференциална диагноза

Адхезивният менингит трябва да се разграничава от много болестни процеси, които могат да протичат в гръбначния мозък и менингите.

Те включват спинални арахноидни кисти, както и абсцеси и тумори, разположени в гръбначния мозък.

Адхезивен арахноидит: лечение

Досега няма целенасочено лечение на натрупания арахноидит, лекарите се фокусират основно върху облекчаване на болката. Най-често срещаната терапия е консервативно лечение, болкоуспокояващи и рехабилитационни лечения.

За облекчаване на симптомите специалист неврохирург може да реши да използва инвазивно лечение, което се състои в ендоскопско освобождаване на нервните корени, притиснати от сраствания.

Доказано е обаче, че дори такава терапия не носи дългосрочни ефекти.

Цереброспиналните менинги, арахноидното и субарахноидалното пространство

Има три мозъчни обвивки, които заобикалят мозъка в черепа отвън и гръбначния мозък в канала на гръбначния мозък на гръбначния стълб. Това са (изброяване от твърдата мозъчна обвивка, най-близка до нервната тъкан):

• мека гума
• паякова гума (арахноидна)
• твърда мозъчна обвивка (склера)

Цереброспиналните менинги са мембрани на съединителната тъкан, чиято основна задача е да предпазват централната нервна система и гръбначния мозък от механични наранявания. Те се различават по дебелина и вида тъкан, от която са направени.

Между меката твърда и гръбначния мозък, мозъка и паяковата твърда обвивка, т.е.в субарахноидалното пространство има цереброспинална течност, която действа като амортисьор за деликатната нервна тъкан в твърдите костни структури.

Оттук, в лумбалната област на гръбначния стълб, лекарят взема течността за изследване в случай на съмнение за менингит.