Разстройства на настроението (афективни): причини и симптоми на промени в настроението

Вероятно всички са чували за разстройства на настроението - в крайна сметка един от проблемите сред тях е депресията. Въпреки това, афективните разстройства могат да бъдат свързани не само с тъга и лошо настроение, но и с обратната ситуация, т.е. състояния на прекомерна еуфория и изключително повишено настроение. Проблемът с разстройствата на настроението е важен, тъй като, въпреки че засягат все повече пациенти, все още твърде често изобщо не се разпознават. Какви заболявания в нас самите или в нашите близки трябва да предизвикат безпокойство и кога трябва да потърсим помощ?

Настроението на никого не е постоянно през цялото време. Той е обект на колебания в зависимост от преживяни събития или появяващи се, напълно естествено, размисли за света и собствения живот. Следователно чувството на тъга или изключително силна радост е напълно нормално - проблемът възниква само когато състоянието на депресирано или повишено настроение продължава дълго време (точните критерии за време варират в зависимост от вида на дадено заболяване) и тогава може да се говори за съществуването на нарушение на настроението у пациента. . Афективните разстройства са често срещани при хора от всички възрасти: те могат да се появят при работещ 30-годишен, както и при ученик в прогимназия или пенсионер.

Оценката на настроението е един от крайъгълните камъни на оценката на психичното здраве на всеки пациент. Настроението е дълготрайно емоционално състояние, свързано с възприемането на света и анализа му. Има основно три типа настроение:

• дори (евтимично),
• намален,
• повишен.

По-тесен термин от настроението е афект, тоест емоционално състояние, което пациентът изпитва в определен момент. Ефектът може да бъде адаптиран или дезактивиран, но също и отслабен, лабилен или твърд.

Причините за разстройства на настроението

Въпреки че разстройствата на настроението са често срещан проблем (според предположенията на Световната здравна организация, депресията може да се превърне във втората най-честа причина за смърт в света през 2020 г.), все още не е възможно ясно да се установи тяхната патогенеза.

В днешно време аспектите на невротрансмитерите, семейните тежести и психологическите проблеми се вземат предвид като фактори, допринасящи за развитието на афективни разстройства.

Невротрансмитерите са молекули, чрез които информацията се пренася между клетките на нервната система. Примерите за такива вещества включват серотонин, допамин и норадреналин. Състояния, при които нивата на невротрансмитерите се нарушават в нервната система, могат да доведат до разстройства на настроението. Най-общо казано, излишъкът от невротрансмитери е свързан с наличието на повишено настроение, докато техният дефицит може да доведе до епизоди на депресивно настроение.

Има забележима връзка между появата на афективни разстройства и семейните тежести. Оказва се, че при хора, чиито близки роднини са страдали от депресия или биполярно разстройство, рискът от развитие на болестта е по-висок, отколкото сред общата популация. Следователно се подозира, че наследствените гени играят роля в развитието на разстройства на настроението. Тази хипотеза може да бъде потвърдена от наблюдения върху монозиготни (монозиготни) близнаци, при които се забелязва, че когато единият от тях страда от биполярно разстройство, рискът от развитие на болестта при другия е дори 80%.

Появата на афективни разстройства също се предшества от различни събития, които са източник на силен стрес. Примерите включват смърт на близък човек, загуба на работа или смяна на местоживеене, но също така и скъсване със съпруг или жертва на нападение.

Пациентите, страдащи от соматични хронични заболявания (например диабет, сърдечна недостатъчност или ревматоиден артрит), са изложени на повишен риск от афективни разстройства.

Нарушенията на настроението понякога са следствие от употребата на лекарства (такъв е случаят с лечението с глюкокортикоиди, което може да предизвика както депресия, така и повишаване на настроението).

Понякога проблемите с настроението са причинени от хормонални смущения - например, ниското настроение може да е резултат от слабо функционираща щитовидна жлеза.

Повишена честота на разстройства на настроението се наблюдава и при групата хора, употребяващи психоактивни вещества.

Допринасяне за някой от гореспоменатите проблеми може да бъде както прекомерната консумация на алкохол, наркотици или употребата на наркотици, така и внезапното оттегляне на споменатите вещества.

Разстройства на настроението (афективни): депресивно настроение

Депресивното настроение е най-често в хода на афективните разстройства. Според статистиката рискът от развитие на депресия в живота е до 25% за жените и до 12% за мъжете. Най-често срещаното състояние, включено в тази група, е депресивните разстройства. Съществуват различни видове „чиста“ депресия, като единичен депресивен епизод или рецидивиращо депресивно разстройство.

Класификацията на състоянията, свързани с депресивно настроение, обаче е определено по-обширна и също се откроява:

• атипична депресия,
• следродилна депресия,
• депресия в напреднала възраст,
• депресия при деца и юноши,
• психотична депресия,
• маскирана депресия,
• сезонна депресия,
• дистимия.

Симптомите, свързани с всяка от гореспоменатите единици, се различават леко. Като цяло обаче по време на депресивни разстройства се наблюдават:

• значително депресивно настроение,
• нарушения на съня (които могат да бъдат под формата на безсъние, както и повишен сън)
• нарушения на апетита (неговото увеличаване и намаляване),
• анхедония (загуба на щастие),
• усещане в пациента, че светът и животът нямат смисъл,
• убеждението на пациента, че няма стойност,
• мисли за самоубийство (тяхното присъствие може да бъде свързано както с актове на самонараняване, така и с опити за самоубийство).

Важно! Симптомите трябва да продължат 2 седмици, за да може да се диагностицира депресивен епизод.

Проверете симптомите на маскирана депресия

Разстройства на настроението (афективни): повишено настроение

Към групата на разстройствата на настроението се отнасят и тези състояния, в които то е повишено. В тази ситуация пациентите могат:

• имат намалена нужда от сън
• да се характеризира със значително повишена активност,
• участвайте в рисковано поведение (напр. сношение с напълно непознати или хазарт),
• усещате състезанието с мисли и повишената нужда да говорите,
• да се характеризира с фигури на размера (напр. вяра във вашата необикновена роля в света).

Тези симптоми могат да се появят в хода на хипомания и мания. Тези нарушения се отличават с интензивността на симптомите, представени от пациента (при хипомания те са много по-слабо изразени). Допълнителен диференциращ фактор е продължителността на симптомите: хипоманията може да бъде диагностицирана, когато симптомите продължават повече от четири дни, а манията - само след една седмица на симптомите.

Нарушения (афективни): промени в настроението

Последната група от разстройства на настроението е свързана с наличието както на депресивни, така и на маниакални състояния у пациента. В този случай диагнозата се поставя на биполярно разстройство, което е разделено на два вида:

• тип I, в който има депресивни и маниакални епизоди,
• тип II, свързан с появата на депресивни състояния и хипомания.

Циклотимията е разстройство на настроението, донякъде подобно на това при биполярно разстройство, но свързано с по-ниска интензивност на преживените заболявания.

Заслужава си да се знае

Лечение на разстройства на настроението: медикаментозна терапия

Лечението на разстройствата на настроението се основава главно на фармакотерапия. Изборът на лекарства зависи както от общото здравословно състояние на пациента, така и от вида на наличното афективно заболяване. В случай на депресивни разстройства се използват различни видове антидепресанти, примери включват инхибитори на обратното поемане на серотонин (т.нар. SSRIs, един от най-популярните антидепресанти днес) или трициклични антидепресанти. Тяхната употреба е насочена към увеличаване на количеството невротрансмитери в структурите на централната нервна система.

Различен терапевтичен подход се прилага за пациенти с разстройства на настроението под формата на повишено настроение. При биполярно разстройство се използват предимно стабилизиращи настроението препарати (стабилизатори на настроението), като литиеви соли, карбамазепин или валпроева киселина. При пациенти с това заболяване се използват и атипични антипсихотици (невролептици от второ поколение).

Лечение на разстройства на настроението: електроконвулсивна терапия

Терапията на афективните разстройства обаче се основава не само на фармакотерапия - психотерапията може да помогне и на болните. Има много различни техники за нейното управление, изборът на конкретна зависи както от вида на заболяването, налично при пациента, така и от личните му предпочитания. В специални случаи на разстройства на настроението се използва и електроконвулсивна терапия.

При депресия понякога се препоръчва електроконвулсивна терапия, например когато поради общото здравословно състояние на пациента не е възможно да се използват антидепресанти. Други ситуации, при които електроконвулсивният шок може да бъде полезен, са депресивен ступор, свързан с отказ от хранене или постоянни, повтарящи се депресивни състояния, чиято интензивност не може да бъде намалена с фармакологично лечение.

Електроконвулсивната терапия може да предизвика неприятни асоциации, но си струва да се подчертае, че понякога се използва дори при бременни жени. Оказва се, че някои антидепресанти могат да имат неблагоприятни ефекти върху плода, докато електроконвулсивната терапия няма такива негативни ефекти и е безопасна за развиващото се дете.

Нарушенията на настроението се лекуват както амбулаторно, така и в болнични условия. Редовно посещение на психиатрична клиника може да се препоръча на тези пациенти, чието състояние е поне доста стабилно, докато хоспитализация се използва при пациенти с по-тежко протичане на описаните нарушения. Понякога може да има нужда от задължително лечение в психиатрична болница, причината за използване на терапия при такива състояния може да бъде значително повишен риск пациентът да се самоубие или изключително изразен маниакален епизод, по време на който пациентът заплашва собствения си живот или този на други хора.

Препоръчителна статия:

Психотерапия - видове и методи. Какво е психотерапия? За автора

Лък. Томаш Нецки Възпитаник на медицинския факултет в Медицинския университет в Познан. Почитател на полското море (за предпочитане се разхожда по бреговете му със слушалки в ушите), котки и книги. В работата с пациентите той се фокусира върху това да ги слуша винаги и да прекарва толкова време, колкото им е необходимо.

Прочетете още статии от този автор

Вижте още снимки Кога да посетите психолог? 10