Дебелото черво (лат. Intestinum crassum) е последната част от храносмилателната система. Тук неразградените остатъци от храна се оформят във фекалиите и след това се изхвърлят навън. Но това не е всичко. Дебелото черво има и други, много важни функции. Тук живеят микроорганизмите, които произвеждат витамини, но се грижат и за доброто състояние на цялото тяло. Разберете как е изградено дебелото черво и какви точно процеси протичат в него.
Съдържание
- Структурата на дебелото черво
- Какво се случва в дебелото черво?
- Какви бактерии има в дебелото черво?
- Дефекация, която е краят на дебелото черво
Дебело черво (лат. intestinum crassum) това е крайният участък на храносмилателния тракт с дължина от 1,3 до 1,5 м. Може да се каже, че той заобикаля коремната кухина, така че ако усетим някакво движение, например преминаващи газове, от дясната или лявата страна на корема, това е точно в дебелото черво.
Структурата на дебелото черво
Комбинацията от тънки и дебели черва се нарича илеоцекална клапа (известна също като клапа на Баухин). Дебелото черво започва веднага след него.
Първата му секция и най-дебелата в същото време - може да е с диаметър 8 см в момента на диастола - е цекумът.
Тук се намира и апендиксът (така нареченото сляпо черво - орган с размери 8-10 см, лежащ в дясната долна част на корема).
Обикновено се споменава като рудиментарен орган, но не е толкова излишен, както се смяташе доскоро, въпреки че наистина може да се живее след апендектомия.
Важно е обаче да се знае, че той е изграден от лимфна тъкан, като сливиците, поради което понякога се нарича чревна сливица и играе важна роля в имунната система.
Подобно на сливиците, той събира различни видове отпадъци, вкл. улавя опасни бактерии, така че е вид бактериален филтър в тялото.
Освен това е склад на т.нар полезни бактерии, а също така произвежда бели кръвни клетки, които предпазват тялото от вредни вируси и бактерии.
По-нататък зад сляпото черво започва друг сегмент на дебелото черво, наречен дебелото черво. Първата част е асцендентът. Тече нагоре от дясната страна на корема към черния дроб.
Тук той се огъва и друга част от него, работеща хоризонтално, се нарича напречна греда. Когато се обърне отново, този път надолу от лявата страна на корема, се нарича низходящ. Завършва със сигмоида, който е дълъг около 15 см и минава по сакрума.
Тогава има само ректума и ануса, това е краят на храносмилателната система, а също и портата към външната среда. В ануса има много важен мускул, наречен сфинктер, който ни позволява да контролираме движението на червата и да спираме изпражненията си, ако е необходимо.
По протежение на дебелото черво, от апендикса до ректума, преминават три ивици на дебелото черво - без мезентериални и мрежести, направени от мускулна тъкан. Те са по-къси от дебелото черво с около 1/6 и поради това причиняват неговото сгъване.
Тази структура на червата причинява, наред с други фактът, че водата от чревното съдържимо се източва възможно най-много (притискане и отпускане).
Стената на дебелото черво вече няма чревни вили, както стената на тънките черва. Той обаче е направен от четири слоя. Тези, които са:
- серозна мембрана
- Правилна мускулна мембрана, отговорна за контрактилната активност на чревната стена
- субмукоза
- Лигавицата е покрита с цилиндричен епител, съставен от чашевидни клетки, които отделят слуз
Дебелото черво е силно васкуларизирано. Артериалната кръв се доставя тук с помощта на две артерии - горната мезентериална и долната мезентериална.
Горната васкулатура на напречното дебело черво, възходящото дебело черво и зоната на клапата Bauhin, и долното низходящо дебело черво и горната ректума.
Останалата част от ректума е васкуларизирана от средната ректална артерия, заминаваща от вътрешната илиачна артерия, и долната ректална артерия, отклоняваща се от вътрешната вулварна артерия. Венозната система съответства на артериалната система.
Прочетете също: Язвен колит (UC): причини, симптоми, лечение Алергичен колит: причини, симптоми, лечение Синдром на Lynch (наследствен рак на дебелото черво): причини, симптоми, лечениеКакво се случва в дебелото черво?
В тази част на храносмилателната система остатъците от несмляна храна се оформят във фекалии, което се улеснява от перисталтичните движения на червата, но също така се извършва реабсорбция на вода.
Дебелото черво е в състояние да възстанови до 90% от водата, съдържаща се в храносмилателното съдържание, което достига до него. Ето защо съдържанието на (нормалното) изпражнение е компактно и доста твърдо, за разлика от съдържанието на течности в тънките черва.
В допълнение към водата от дебелото черво тялото може да възстановява и някои електролити и минерални соли. Средно това е от 1 до 2 литра течност на ден и около 200mEq натрий и хлор.
Процеси като храносмилане и усвояване обаче на практика не протичат в този раздел.
Тук обаче живеят чревни бактерии, сред които преобладаващите анаероби от рода Bacteroides fragilis и Клостридий sp. Основната аеробна бактерия е от друга страна Ешерихия коли.
Бактериите играят изключително важна роля в червата, за която едва започваме да разберем през последните години.
Заслужава си да се знаеПеристалтиката е т.нар дефекация. Колкото по-голяма е подвижността на червата, толкова по-ефективно се извършва изхождането. Не е добре обаче, когато е твърде голям.
Перисталтиката се регулира от хормони като холецистокинин, мотилин и катехоламини, но също и от емоционални фактори, като стрес (катехоламинът е така нареченият хормон на стреса).
Ето защо, когато сме нервни за нещо, например изпит, бягаме по-често до тоалетната и когато изпитваме хроничен стрес, можем да страдаме от запек.
Синдромът на раздразнените черва, който е типично емоционално заболяване, се състои от нарушения на перисталтиката - периодична диария и запек.
Какви бактерии има в дебелото черво?
Микроорганизмите, чиято обща маса е 1,5-2 кг, живеещи в дебелото черво, са отговорни за производството на витамини В и К, а също така разграждат протеините - именно продуктите от тяхното разлагане ни дават миризмата на изпражненията.
Те също ферментират, което допринася за образуването на вид гел, който омекотява изпражненията и улеснява преминаването му през храносмилателния тракт.
Бактериите имат и защитни функции. Те предотвратяват растежа на потенциално вредни микроорганизми, които биха могли да доведат до образуването на определени инфекциозни заболявания.
Цялостта на микроорганизмите, които живеят в червата, се нарича микробиота или микробиом, като последният по-скоро се отнася до техните гени. Броят на тези микроорганизми надвишава броя на клетките в човешкото тяло!
Понякога те дори се наричат допълнителен орган, докато съставът на микробиотата на всеки човек е различен, уникален като пръстови отпечатъци.
Бебе в утробата има напълно стерилен храносмилателен тракт. Попълва се с микроорганизми постепенно, за да достигне състояние, сравнимо със състоянието на възрастен през втората година от живота.
По този начин променливостта на микробиотата зависи от възрастта, но също така и от пола, гените и условията на околната среда. Например, всяка предишна антибиотична терапия сериозно нарушава неговия състав, така че е толкова важно да запомните за диета, богата на естествени пробиотици, като кисели зеленчуци, цвекло или квасени млечни напитки.
Съществува тясна връзка между състава на микробиотата и появата на различни заболявания. Анормалната чревна бактериална флора нарушава функционирането на цялата храносмилателна система, но не само.
Предполага се също, че причинява алергии, диабет тип 2, затлъстяване, рак, аутизъм и психични проблеми. В крайна сметка, ако силните емоции могат да доведат до диария, защо да не тичаме и в обратна посока?
Дефекация, която е краят на дебелото черво
Екскрецията с фекалии се регулира от редица фактори, най-важните от които са: чревна перисталтична активност, емоции, количество, качество и обем на консумираните ястия.
Ректумът обикновено е празен. Въпреки това, когато масата на изпражненията се измести в тази област, например, причинена от ядене на друго хранене, ректумът се разширява - като едновременно се стягат аналните сфинктери.
След това човек усеща натиска и се стреми да дефекира. Тъй като може да контролира работата на тези мускули, дефекацията не се случва спонтанно. При подходящи условия мускулите на ректалния сфинктер се отпускат и изпражненията се изхвърлят.
Препоръчителна статия:
Храносмилателна система: структура, роля, заболявания
---przyczyny-objawy-i-leczenie.jpg)
