Синдром на свръхактивен пикочен мехур: лечение

Лечението на синдрома на свръхактивен пикочен мехур (OAB) трябва да бъде двустранен подход. В терапевтичния процес трябва да се вземат предвид както модификацията на начина на живот, така и фармакологичното лечение. Причините за OAB не са напълно ясни. Известно е обаче, че болестта може да бъде резултат от много патологични процеси. Това означава, че фармакотерапията трябва да бъде индивидуално адаптирана към нуждите на всеки пациент.

Лечението на синдрома на свръхактивен пикочен мехур (OAB) не е никак просто. Понастоящем няма едно идеално лекарство, което да може да се използва при всички хора с OAB. Свръхактивният пикочен мехур е хронично заболяване, което може ефективно да се контролира с рационална терапия със съвременни лекарства. Правилната терапия трябва да продължи достатъчно дълго и да бъде приемлива за пациента, т.е.нежеланите реакции не могат да бъдат по-тежки от самото заболяване (най-честите нежелани реакции са: сухота в устата, зрителни нарушения, стомашно-чревни разстройства, когнитивни нарушения, главоболие, нарушения на сърдечния ритъм, задържане на урина, влошаване на симптомите на пептична язва). Възприемчивостта към появата на странични ефекти зависи от предразположението на индивида, поради което на пациентите трябва да бъде разрешен достъп до много лекарствени вещества.

Лечение на свръхактивен пикочен мехур: промяна в начина на живот

Лечението започва с прилагането на минимално инвазивна терапия, т.е. модификация на начина на живот. Препоръчително е да се въведат упражнения за тазово дъно (Кегел), водещи до намаляване на спешността и прилагане на поведенческа терапия:

• обучение на пикочния мехур чрез уриниране на равни интервали - на всеки 3-4 часа (пациент
• трябва да се увеличи интервалът между микциите с 30 минути на седмични интервали), обучение на пикочния мехур
• препоръчва се за хора от всички възрасти;
• водене на дневник на празнотата (измерване на честотата на изпразване, време и обем);
• промяна на диетата, ограничаване на консумацията на кофеинови напитки, алкохол, газирани напитки или
• изкуствени подсладители.

Фармакологично лечение на свръхактивен пикочен мехур

Едновременно или като допълнителен етап на лечение се препоръчва фармакотерапия, която в момента се счита за златен стандарт при лечението на свръхактивен пикочен мехур. Понастоящем препоръчителните лекарства се основават на активни вещества като: оксибутинин, дарифенацин, солифенацин, толтеродин, троспий и фезотерадин.

Терапията може да бъде допълнена с други вещества, подкрепящи лечението, например трициклични антидепресанти с имипрамин, доксепин, естрогени, лекарства с адренергична активност с тамсулозин, доксазозин, интравезикални лекарства с оксибутинин.

Основното ограничение при употребата на антихолинергични препарати при лечението на OAB са честите им странични ефекти, голяма група пациенти напускат терапията само след няколко месеца от употребата. Следователно се работи по нови, по-ефективни и по-добре поносими лекарствени вещества.

За хора, които не са постигнали успех в използваните до момента методи, също комбинирани (лечение с няколко метода), се препоръчва хирургично лечение.

Новост във фармакологичното лечение на OAB и в момента единствената алтернатива на антихолинергичните лекарства е мирабегрон, бета-3 адренергичен антагонист. Клиничните изпитвания показват, че това лекарство има относително висок профил на безопасност и умерени странични ефекти. Той е също така много ефективен при пациенти, които не са реагирали на лечение с антимускаринови лекарства или са имали тежки странични ефекти.

прес материали на Асоциацията на хората от NTM "UroConti"