Атопичният дерматит (АД) е състояние, при което симптомите могат да бъдат сведени до минимум само чрез прием на подходящи лекарства. Основният симптом на атопичния дерматит е сърбежът - той може да бъде толкова обезпокоителен, че човекът не може да спи и да функционира нормално. Атопичният дерматит се свързва главно с деца, но и възрастните страдат. Самата атопия е вродена предразположеност към алергични реакции към различни антигени. В случай на AD тези реакции засягат кожата.
Атопичен дерматит - AD (лат. атопичен дерматит) е хронично възпалително кожно заболяване, което засяга както деца, така и възрастни. Най-характерният му симптом е постоянният сърбеж, който често значително влошава качеството на живот на пациентите.
В хода на атопичния дерматит често има редуващи се периоди на изчезване и повторно влошаване на симптомите на заболяването. Сега се смята, че развитието на атопичен дерматит се определя от комбинация от генетични, екологични и имунологични фактори.
Що се отнася до генетичните фактори, специална роля е отредена на гени, кодиращи филаггрин, т.е.един от протеините, изграждащи епидермалната бариера. Генетично нарушение на структурата на филагрин причинява някои случаи на атопичен дерматит. Болестта, развиваща се на този фон, обикновено е по-тежка и реагира по-зле на лечението.
Съдържание
- Атопичен дерматит и структурата и функциите на кожата
- Атопичен дерматит. Какво е атопия?
- Атопичен дерматит - причините за развитието на болестта
- Атопичен дерматит - симптоми
- Атопичен дерматит - диагноза
- Атопичен дерматит - лечение
За да видите това видео, моля активирайте JavaScript и помислете за надстройка до уеб браузър, който поддържа видео
Атопичен дерматит и структурата и функциите на кожата
Кожата е един от най-големите органи по отношение на повърхността на нашето тяло - тя заема средно 1,5 до 2 m². Има три основни слоя в структурата на кожата:
- епидермис
- дерма
- подкожна тъкан
Всеки от тях е направен от различен тип клетки. Най-външният слой - епидермисът - е доминиран от плътно прилепнали кератиноцити.
Тяхната задача е да създадат плътна бариера срещу външната среда. Епидермисът също съдържа меланоцити, т.е. клетки, отговорни за цвета на кожата. Броят им зависи от вида на тена на човека. Следващият слой, т.е. дермата, е предимно от съединителна тъкан.
Разглеждайки фрагмент от дермата под микроскоп, можем допълнително да забележим различни структури:
- потни жлези
- мастни жлези
- кръвоносни съдове
- нервни окончания
- космени фоликули
В подкожната тъкан обаче има мастни клетки.
Разбира се, структурата на кожата варира в зависимост от региона на нашето тяло. Например по кожата на ръката няма косми или мастни жлези, но има най-голяма концентрация на потни жлези в цялото тяло. Дебелината на епидермиса, която в областта на петите може да бъде с дебелина до 2 мм, също варира значително.
Струва си да осъзнаем, че кожата не е просто пасивна обвивка, покриваща нашето тяло. Този орган участва активно, например, в регулирането на телесната температура или водно-електролитния баланс. Кожата действа като бариера: предотвратява прекомерната загуба на вода, но също така ни предпазва от негативното въздействие на външни фактори.
Тесните връзки между епидермалните клетки позволяват защита срещу проникването на микроорганизми. Кожата е мястото, където се произвежда витамин D, като по този начин взема значително участие в хормоналния баланс. Работата на кожните потни жлези от своя страна е един от най-ефективните механизми за терморегулация.
Атопичният дерматит е свързан с нарушена функция на кожата.
Тяхната същност е загубата на защитната функция на епидермиса. Структурата на епидермиса се променя: връзките между неговите клетки се разхлабват и външният слой на липидите (т. Нар. Кожна липидна обвивка) се губи.
Тези промени пречат на епидермиса да функционира като бариера. Водата се изпарява по-лесно от повърхността на тялото, което прави кожата суха. Отвън се улеснява проникването на инфекциозни агенти, замърсители и чужди вещества. Кожата става свръхчувствителна и раздразнена. Има и характерен сърбеж.
Атопичен дерматит. Какво е атопия?
Името на атопичния дерматит включва термина атопия, което е основното явление. И така, какво е атопия? Това име се използва за описване на вродена предразположеност към алергични реакции в отговор на различни антигени. Имунната система на атопик е „преориентирана“ към алергични реакции.
Тези пациенти имат високи нива на IgE антитела в кръвта си, които са основните антитела, отговорни за развитието на алергии. В допълнение към атопичния дерматит, атопията може да бъде свързана и с други алергични състояния:
- бронхиална астма
- алергичен ринит
- хранителни алергии
Тези заболявания също могат да съществуват едновременно.
Атопичен дерматит - причините за развитието на болестта
Основата за развитието на атопичен дерматит е многофакторна и не е напълно изяснена. Причинява се от няколко различни вида нарушения, които се появяват при пациенти с AD. От една страна се подчертава нарушаването на структурата на епидермиса и нарушеното функциониране на епидермиса.
От друга страна, атопичният дерматит е свързан с изместването на имунната система към алергични реакции и производството на големи количества възпалителни агенти. Не е известно обаче в каква посока се извършва последователността причина-следствие.
Може би именно увреденият епидермис е мястото на проникване на чужди вещества и алергени, които след това допринасят за дисрегулацията на имунната система. Друга хипотеза е, че има основна тенденция към алергични и възпалителни реакции, които водят до вторично увреждане на кожната бариера.
Някои фактори на околната среда също могат да допринесат за развитието на атопичен дерматит. Както в случая с други алергични заболявания, една от популярните теории за причините за развитие на АД е т.нар „прекомерна хигиенна хипотеза“.
Според тази хипотеза ограничаването на излагането на детето на различни вещества в ранна детска възраст (чрез отглеждане в „стерилни“ условия) предотвратява правилното развитие на имунната система и причинява различни реакции на свръхчувствителност по-късно в живота.
Струва си да се спомене и важната роля на психологическите фактори, които могат да допринесат за обостряне на болестния процес. Влошаването на симптомите на АД често се случва в моменти, когато пациентите изпитват силни емоции или стресови ситуации.
Препоръчваме: Стрес: как да го преодолеем? Причини, симптоми и последици от стреса
Атопичен дерматит - симптоми
Първите симптоми на атопичен дерматит обикновено се появяват в детството. В зависимост от източника се смята, че само 5-15% от пациентите страдат от заболяването, започващо след 5-годишна възраст. Кожните лезии на еритематозния, папулозния и често ексудативен тип са типични за AD.
Кожата е суха, има тенденция да се напуква и обезцветява. Характерен симптом е досаден сърбеж, причиняващ постоянно надраскване (особено през нощта, когато пациентът не може да контролира).
На свой ред драскането причинява допълнително дразнене - като по този начин създава порочен кръг от постоянно влошаващо се състояние на кожата. Кожните изригвания могат да се влошат от различни фактори, включително:
- промени в околната температура
- някои видове козметика и материали (особено вълна)
- инхалационни и хранителни алергени
Атопичният дерматит има тенденция да заема т.нар флексийните повърхности на крайниците, тоест лактите и поплитните ями. Други характерни места са торсът и ръцете. Тези кожни лезии са типични за възрастни и по-големи деца. При кърмачетата първите лезии обикновено се появяват на лицето.
Хроничната форма на атопичен дерматит води до неговото удебеляване. Характерен симптом е т.нар лихенификация на кожата. Повърхността на кожата изглежда така, сякаш я гледаме увеличена - всички неравности стават значително подчертани и видими с просто око. Вторият феномен, типичен за AD, е бял дермографизъм. Състои се в образуването на бели следи по кожата, когато е надраскана.
Курсът на атопичния дерматит обикновено се състои от последователни периоди на обостряне и ремисия (разпад). Болестта крие и риск от усложнения, като суперинфекция на кожни лезии от инфекциозни агенти. Децата с диагноза AD са изложени на повишен риск от развитие на други алергични състояния (напр. Бронхиална астма и алергичен ринит).
Също така си струва да се помни, че атопичният дерматит значително влияе върху качеството на живот на пациентите; особено обезпокоително явление е постоянният сърбеж по кожата. Този симптом може също да причини нарушения на съня.
Атопичен дерматит - диагноза
Лекарят поставя диагнозата атопичен дерматит въз основа на клиничната картина, т.е.характерните симптоми на заболяването. Няма нито един диагностичен тест, който да потвърди диагнозата на 100%. Така нареченият Критерии за Ханифин-Райка. Това е набор от 27 критерия (клинични симптоми), характерни за атопичния дерматит.
Сред тях различаваме 4 т.нар по-големите (основни) критерии и 23 по-малки (допълнителни) критерии. За да се диагностицира AD, е необходимо да се изпълнят поне три основни критерии и три малки критерии.
Основните критерии включват:
- сърбяща кожа
- характерната локализация на кожните лезии
- пациент или фамилна анамнеза за атопия
- хроничен и рецидивиращ характер на заболяването
Сред по-малките критерии са, наред с други, хранителни алергии, суха кожа и хейлит.
При диагностицирането на атопичен дерматит могат да бъдат полезни тестове за алергия, като нивото на IgE антитела в кръвта. Също така е възможно да се тества нивото на тези антитела срещу специфични алергени. Тя ви позволява да определите към какво точно даден пациент е алергичен.
Атопичен дерматит - лечение
Лечението на атопичен дерматит е дълъг и сложен процес. Предлагат се както фармакологични, така и нефармакологични методи. Сред най-важните са:
-
атопичен дерматит - нефармакологично лечение
Основното лечение на атопичния дерматит е грижата за кожата със специални средства, наречени омекотители. Това са препарати на основата на мазнини, чиято задача е да възстановят липидния слой на кожата и да "поправят" епидермалната бариера. Редовното използване на омекотители задържа водата в по-дълбоките слоеве на кожата и предотвратява нейното изсушаване.
Когато се грижите за атопичната кожа, избягвайте козметика, съдържаща дразнещи вещества, аромати и консерванти. В случай на съпътстващи хранителни алергии е необходимо да се спазва подходяща елиминационна диета. Дългите и горещи вани също не се препоръчват. Струва си да наблюдавате тялото си и да избягвате фактори, които причиняват обостряне на кожните лезии (вълнени дрехи, инхалационни алергени, стрес).
Фототерапията е много важен, нефармакологичен метод за лечение на АД. Това е лечение с ултравиолетова радиация. Състои се в облъчване на кожните повърхности, засегнати от болестния процес, със специално подбран светлинен лъч. Фототерапията помага за облекчаване на сърбежа и възпалителните реакции. Този метод обаче не се използва при деца под 12-годишна възраст.
-
атопичен дерматит - локално фармакологично лечение
В продължение на много години локалните глюкокортикостероиди (известни като стероиди) са основата на фармакологичното лечение на АД. Те имат основно противовъзпалителен ефект. Тази група лекарства включва много препарати с различна сила и продължителност на действие, което позволява индивидуализиране на терапията.
Глюкокортикоидните мехлеми са ефективни при лечението на обостряния на кожни лезии. За съжаление те не са подходящи за хронично приложение - при продължителна терапия те носят риск от странични ефекти (изтъняване и атрофия на кожата, стрии).
Втората група локални медикаменти, използвани при лечението на БА, са т.нар инхибитори на калциневрин. Тази група включва два препарата: такролимус и пимекролимус. Основното предимство е липсата на странични ефекти, типични за стероидната терапия. Основният недостатък засега остава високата им цена.
Употребата на местни дезинфектанти, главно антибиотици, остава важен въпрос. Употребата им е показана само в случай на инфекция (суперинфекция) на кожни лезии. Не използвайте антибиотични мехлеми "за всеки случай". Подобна процедура благоприятства развитието на бактериална резистентност към антибиотици.
-
атопичен дерматит - общо фармакологично лечение
Липсата на задоволителен отговор на локална терапия на АД може да бъде индикация за употребата на системни лекарства. Това са мерки, насочени към инхибиране на възпалителните реакции. Пероралните глюкокортикоиди са първата линия на такава терапия.
Както при локалните препарати, хроничната употреба трябва да се избягва. Друга група системни лекарства са т.нар имуносупресори, инхибиращи прекомерната активност на имунната система. Представители на тази група са например метотрексат и циклоспорин. Те се използват само при тежки форми на AD.
Антихистамините се използват като допълнение при лечението на АД, които помагат предимно за овладяване на обезпокоителния сърбеж.
Направете го задължително- Вземете душ вместо вана, защото прекаленото престой в хлорирана вода изсушава кожата ви.
- Не използвайте обикновени сапуни или лосиони за баня. Използвайте синтетични препарати (синдети), които не съдържат обикновен сапун,
- Разтрийте защитното вещество или го изсипете във ваната преди душ.
- След къпане смажете влажната и топла кожа, например със зехтин. Тогава се абсорбира по-добре, предпазва добре кожата и в същото време не цапа дрехите.
- Можете да използвате и обикновени полумазни и мазни кремове, но без консерванти.
- Вана в солена вода носи голям pga. Морето ще бъде заменено, например, с вода със сол от Мъртво море.
- Измийте дрехите и спалното бельо в сапунени люспи или специални прахове за страдащите от алергии.
За автора
Прочетете още текстове от автора
---jak-wykry.jpg)
